Синдромът дефицит на внимание се дефинира, като генетично, биохимично отклонение засягащо два невротрансмитера, отговарящи за концентрацията и вниманието. Това, което обединява специалистите занимаващи се с диагностицирането и лечението на ADD/ADHD е, че това е генетично унаследено отклонение в невротрансмисионната система, отговорна за зоните на вниманието в мозъка. Извън генетичните причини, всички други фактори определящи дефицита на вниманието и хиперактивността са поводи на научни спорове. Според някои специалисти това състояние може да бъде породено от комплекс причини, сред които са наследствените фактори, фактори на средата, токсични натравяния, физическо увреждане на мозъка ( при раждане) или др.
Други невропсихолози разделят наследствените причини от тези, които са отговорни за вторично придобитите отклонения във вниманието, като например травматичното мозъчно нараняване. Дефицита на определени аминокиселини, хормонален дисбаланс също биха могли да бъдат причини за наличието на това разстройство при някои хора.
В много случаи дефицита на вниманието е придружено от специфично разстройство на съня, като причината е дисфункция в ретикуларната формация- зона в мозъка регулираща съня и бодърстването.
Хиперактивността е реакцията на детето към сънливостта през деня и много често се интерпретира погрешно, като поведенчески знак на разстройство с дефицит на вниманието. Характерните проблеми съпътстващи дефицита на внимание са визуално- пространствени ограничения, слухово преработващи проблеми, моторно- двигателни трудности.
Сложността и научната полемика по повод на дефицита на вниманието, със или без хиперактивност е, че много от симптомите се припокриват със симптоматиката на други отклонения, съпътстващи детскто развитие. Някои от симптомите са добре прикрити или детето изгражда компенсаторни механизми за преодоляване на трудностите, които среща, от тук идва и трудността при навременното диагностициране, терапия и лечение на това разстройство.
Много от специалистите, считат че ADD/ADHD е състояние проявяващо се основно в детска възраст, други смятат, че може да съпътства целия живот на човека. След дълги изследвания д-р Барбара Фишър стига до заключението, че това е отклонение в развитието, продължаващо през целия живот с тенденция да се демонстрира различие в поведението през различните възрасти.
Какво трябва да знаят родителите и детето за разстройство с дефицит на внимание със или без наличие на хиперактивност, ако то вече има поставена диагноза от специалист
Това, което родителите и детето трябва да знаят за ADD е, че това е отклонение, което се унаследява от единия или двамата родители. Това би спомогнало детето да се почувства свързано със семейството си, вместо да се чувства изолирано, само и различно. Добре е да се уточни, че няма нищо погрешно в неговия мозък, а просто хората с подобен проблем се нуждаят от малко помощ. Тази помощ може да бъде под формата на медикамент, психотерапия, усвояване на различи техники или механизми за справяне.
При различните хора се наблюдава разлика в протичането и обхвата на дефицита на внимание. Някои хора срещат проблеми с концентрацията – разсейват се прекалено лесно, други се затрудняват в обработката на информация и мисловните процеси.
Мозъкът се претоварва за да компенсира дисфункциите в проблемните зони. Колкото повече компенсаторни функции извършва мозъкът, толкова по- големи са визуално- пространствените дефицити.
Специалистите диагностициращи ADD/ADHD са невролози, невропсихолози, психиатри, посредством специализирани тестове, беседване с родители, учители и самото дете или възрастен.
Симптоматика
Един от основните индикатори на дефицита на внимание е забавеното четене. Трудността при четенето е в резултат от проблеми при декодирането, като научаването на фонетиката, трудности в свързването на букви и срички в думи, пространствени затруднения.
Проблемното декодиране и последвалото забавено темпо на четене, пречат на детето да разбере смисъла на прочетеното. В резултат на това, пасажа трябва да се прочете няколко пъти, за да се извлече точната информация. Смисловото разбиране и декодирането не се осъществяват по едно и също време. Нужно е да се постигне гладко четене, за да се извлече смисъла на думите, поради това хората с дефицит на вниманието и хиперактивност четат на глас, за да „чуват” това, което четат.
Себеизразяването в устна и писмена форма също е засегнато поради две причини: сравнително по- бедния речник вследствие на ограниченото четене и емоциите изразени чрез отбягване и отлагане на подготовката на зададени задачи, домашни, за които се изисква да са в писмена форма.
Обикновено децата с ADD/ADHD се включват с охота в дейности свързани с рисуване, изрязване, апликиране, но когато става въпрос за писмена работа, детето е обзето от страхове, да не бъде критикувано от учителя, че няма да разбере условието и инструкциите, че ще се провали при решаването на теста или задачата. Веднъж изпитало унижението от критичната оценка на учителя, страховете на детето от следващ провал се засилват, от тук произтичат и неизпълнението на поставените задачи, упражнения, тяхното отлагане, забравяне и т. н.
Характерно за децата с ADD/ADHD е пропускането на малки части от съдржанието на инструкциите или указанията, вследствие на проблем на слуховата обработка, в резултат на това се пропуска информация, която не достига до по-висшите мозъчни нива. Много често хората с дефицит на вниманието отричат изобщо да са чули подобна информация или да са водили разговор.
Постепенно, хората с ADD избягват да четат условията или указанията, използвайки логика да попълнят празнотите от липсващата информация. Като компенсация те развиват логическо мислене или решават тестове чрез гадаене. Този компенсаторен механизъм отнесен към четенето, резултира в замяната на огромнно количество думи-детето прочита първата сричка от думата, а самата дума се доизмисля в зависимост от това на коя позната дума приличат първите срички.
Разсеяността е друга причина за трудностите във вербалното и писмено изразяване на детето с дефицит на внимание, тя стои в основата на недовършените задачи и упражнения. Непрестанните външни стимули и въздействия допринасят за отвличане на вниманието и недовършване на започнатото. Често се случва детето да „забрави” възложената домашна работа, обикновено разсеяността се подхранва и от тревогата настъпваща в такива ситуации.
Слабите оценки, нежеланието да посещава училище или апатията към училището, определено водят до липсата на развитие и придобиване на умения, нехайно отношение към зададените задачи или незавършването им навреме. Този порочен крък се завърта, подхранван от тревожността и страха на детето, водещи до отхвърляне и отлагане на поставените задачи.
Тревожността и страхът на детето са отчасти причинени от поведението на родителите и учителите, тъй като то ги приема, като критични, неприемащи или разочаровани от него.
Постепенно детето привиква към лошите оценки, негативните мисли и критичното отношение на околните не са от такава важност за него. Това поведение е предшестващо депресия със съптстваща апатия, тази цикличност се превръща в система, която е особено резистентна към терапия и лечение. Детето е изградило за себе си стабилна концепция, че не е умно, не умее да се справя, постоянно се проваля, разочарова околните, като е много трудно да бъде убедено в обратното.
Ето какво споделя дете с дефицит на внимание:
„Когато пиша ми се схваща ръката.”
„Изобщо не обичам да ходя на училище.”
„Винаги ни зариват с домашни.”
„Когато някой се опитва да ми обясни нещо отново и отново с различни думи ме заболява главата и се обърквам.”
„Трудно ми е да чета.”
„Чувствам, че се въртя в кръг, когато съучениците ми бърборят в клас.”
„Иска ми се да правя нещо друго, вместо да стоя тук и да се мъча да разбирам, какво ми обясняват.”
„Нямам навика да уча.”
„Чувствам се много глупаво в клас, всички разбират, за какво става дума, а аз не.”
„Нямам търпение да свършим училище.”
Как тази диагноза се отразява на контактите с връстниците
Социалният живот на дете с разстройство на вниманието може да бъде доста труден. Те проявяват склонност да се оттеглят от социални контакти, стоейки настрана срамежливо, загрижени дали са приети от връстниците си.
Съществува и другата крайност, участвайки във всички дейности и групи с основната цел да станат най- харесваното и популярно дете.
Децата с дефицит на внимание (и хиперактивност), пропускат важни сигнали идващи от останалите изразени чрез езика на тялото, мимиките на лицето, неправилно интерпретират невербалната комуникация, поради невъзможност да обхванат ситуацията в нейната цялост. Понякога казват грешната дума в грешния момент, често не схващат хумора и шегите на връстниците си, което ги кара де се чувстват „не на място”.
Избягването на социалните контакти ги прави още по- тревожни, понижава самооценката им, кара ги да се съмняват в себе си и да изпитват чувство на безнадеждност.
Кои са основните проблеми съпътстващи децата с дефицит на внимание в училищната среда
При точното и навременно диагностициране, помощта указана в училище би могла да бъде есенциална.
При неправилна диагноза или неправилно провеждане на необходимите терапия и лечение, съдействието в училище не би било от съществена полза.
Основната цел на помощта в училище е да се помогне на детето да научава нова информация, да я съхранява (запаметява), но и да умее да я използва и прилага.
Някои от основните трудности за децата с ADD/ADHD са:
– Трудностите при решаването на задачи или казуси, трудности при намирането на алтернативни решения, когато наличните такива са неподходящи или погрешни, може да е резултат от ограниченото мислене, от концентриране върху несвързана със заданието информация, до степен на тотално объркване. Невъзможността за лесно преминаване от един предмет към друг, от една мисъл към друга влошава самостоятелната работа на детето, тъй като то зацикля върху проблема, който не може да реши. Това спира цялостната му работа, до намесата на външна страна.
– Поради трудностите в усвоявянето и запаметяването на нови данни, детето се чувства объркано при получаване на непрестанен поток от информация и то в различни области (по различни предмети). Трудностите се увеличават с нарастване на изучаваните предмети.
– Лесното разсейване или липсата на концентрация се поражда от най- незначителният шум или звук. Детето прекалено лесно се отвлича от най- различни стимули, което затруднява разбирането и усвояването на по- сложни данни. В класната стая разсейването е породено от всяко едно действие- изпускане на химикал, шепот на съученик и т. н. С увеличаването на стимулите спада и концентрацията.
– Децата изпитват трудности при решаванто на математически задачи, поради затруднението да разберат условието на задачите и съответно да го приложат към цифровите уравнения.
– Лимитираните когнитивни функции ограничават натрупването на знания и тяхното надграждане.
– Свободното и гладко вербално изложение на мислите е затруднено, липсата на подходящи думи се замества от продължително „ъъмм..”, „амии..”, като често се случва да забравят първоначалната си мисъл.
– Дисфункциите в мисловния процес много често водят до понижена самооценка, негативно отношение към себе си. В училище съучениците квалифицират децата с разстройство на вниманието като „глупави”, „изоставащи” спрямо техните връстници. Това от своя страна поражда негативни чувства и емоции у детето, то е в постоянно очакване „да се провали”, лесно се отказва от всяко предизвикателство или цел. Предричайки най- лошия сценарии, то чувства, че контролира ситуацията.
– Затрудненията в последователния анализ и по- точно невъзможността за сързване на фактите и изводите едни с други, води до трудно разбиране и объркване в области, като история, еволюция, промените във времето, даването на примери, съпоставяне и сравняване на събития в различни времеви диапазони и т.н.
– За детето е трудно продължителното стоене на едно място, импулсивността в поведението му пречи да се ангажира в дейности, изискващи по- голяма концентрация и задържане на вниманието, достътъчно дълго за разбиране на подаваната информация.
Конвенционалното училище не е пригодено за ефикасното обучение на деца с дефицит на вниманието. Средният учител не е обучен в спецификата на обучение и проблемите съпътстващи учебния процес на децата с дефицит на вниманието /и хиперактивност. Ресурсните учители и външните специалисти са неотменна част от програмите целящи интегрирането, нормалното протичане на обучението и развитието на деца с ADD/ADHD.
Терапия и препоръки
Специално създадени тренинг програми постигат сериозни успехи. Основната цел на тези програми е повишаване увереността на детето в собствените си способности, постигнатите в началото, макар и минимални успехи, повдигат самочувствието му и разчупват изградената твърда негативна себеоценка. Детето става все по- склонно да участва в различни упражнения и дейности, да чете повече, повишава се и интереса на детето към решаването на задачи. Тренингите подготвят постепенно мозъка, като се придобиват специфични умения нужни при четене.
Работата с родителите изисква необходимото от тяхна страна търпение и внимание. Наказанията и критичните забележки отправени към детето са крайно нежелателни. Вместо безкрайни спорове с детето относно зададени домашни или подготовка на уроци, биха могли да окажат помощ в структурирането и изработването на графици за редуване на учене и почивка или други разтоварващи дейности. Изграждането на учебни навици става постепенно, като е нужно търпение, и разбиране от страна на родителите.
Нужно е детето да развие навици за неколкократно прочитане на условията и инструкциите към задача или домашни работа, допълнителна проверка на попълнените тестове за проверка. За да се подобрят разбирането на устните инструкции от детето, родителите могат да тренират у него умения, като му предлагат да повтори казаното от тях или това какво е разбрало, като в началото дават лесни и прости указания и постепенно увеличават тяхната сложност.
Използването на напомнящи бележки и съобщения биха помогнали при разсейване и евентуално пропускане на някоя важна задача. Изработване на график за структуриране на времето и разпределяне на задачите, като се задава и времеви период за тяхното завършване. Изработване съвместно с детето на правила, които то е съгласно да спазва, които биха подобрили собствената му организация и дисциплина. Слушането на музика би могло да е от полза при концентрацията за определено време. При участие в разговор, контактът очи в очи помага да се задържи вниманието върху темата, която се обсъжда. Използването на различни средства за релаксация, като дишане, отпускане, приглушена светлина, гореща вана, тиха музика и др. Успокояват напрежението у детето или възрастния с диагноза хиперактивност или дефицит на вниманието. Тренировките по отношение на четенето са особено важни, тъй като за децата с ADD, това е едно от най- неприятните неща. За да се превърне то в удоволствие е добре да се четат забавни и интересни за възрастта на детето материали и текстове, като постепенно се редуват с полезни и интересни книжки. Целта е четенето да не се практикува само по задължение, а също и за развличане.
При решаването на тестове, контролни и др. за проверка на знания, основните пропуски са в недоброто разбиране на въпросите, един от начините за избягване на подобен проблем е повторно прочитане на условието. Заграждане на отрицателните фрази и съюзите, помагат да се избегне тяхното пропускане и така да се промени смисълът на въпроса. Важнто е да се увери детето, че правилно е разбрало въпроса или условието на задачата. При отговорите е добре да се подходи, като първо се изключи този, който не е верен, следващите отговори е добре да се преценят на основата на знания.
Основно умение нужно при децата с дефицит на внимание е премереният риск и умението да се използват нови възможности. Несполучливият опит е добър защото може да се извлече поука и да избягват подобни грешки в бъдеще. Но най- важното е, че успехът и израстването са плод на усилия, които неизменно са съпроводени от грешки и неуспехи след, които ние ставаме по- добри.