Да се преподава религия в училище на подрастващи, задължително, където и да е по света е безумие! Толкова по въпроса за религията.
Начинанието свързано с добродетелите, които ще се преподават от учители, минали преквалификация е обречено на провал. Квалифицирани добродетелни учители! Ако преквалификацията им се състои в преминаване през 300 часа лична психоанализа, ще си променя мнението.
Предлагам да обърнем взор към антипода на добродетелите, към всички онези прояви и чувства, за които не искаме да знаем, не искаме да говорим, и които ако можехме, бихме заличили от човешката природа. Чувствата заклеймени още, като пороци – завистта, ревността, гнева, омразата, самолюбието, страхливостта, малодушето, жестокостта, неблагодарността, алчността, лакомията, безразличието, примирението, пристрастеността…, са присъщи на всеки човек. ВСЕКИ! Страшно е, нали?
Те стават проблем на обществото и отношенията, когато се правим че ги няма, когато се опитваме да ги замажем с имитиращ продукт, наречен “религия и добродетели”, когато ги омаловажаваме с грандомански патриотични слогани, когато се отнасяме садистично, унизяващо и засрамващо към подрастващите, когато си платим глобата или се изповядаме без да почувстваме разкаяние или съвестност, когато подкупваме. Себе си с фалшиви утешения, че всичко е супер. А там дълбоко се е спотаил ужаса.
За децата и тийнейджърите почти няма пространство за адекватно посрещане на проявите на отблъскващите и мъчителни чувства. В семейството понякога е невъзможно да бъдат понесени от родителите и по зрял начин да се помогне на детето да ги символизира, преобразува, да намери опора за промяна, затова горещия картоф се прехвърля на учителите и училището. Там ще им се набиват в канчетата добродетели. Нали!
Има прекрасни учители, хора за пример с които децата се свързват и разцъфтяват, те запалват любовта към познанието. Учители, чиито добродетели децата интернализират несъзнавано! Учители, умеещи да създават устойчиви връзки с тях, през които става възможно деликатното, почти вълшебно въздействие и впоследствие промяна. Те са учителите по литература, математика, музика, биология, физика, английски…, но са бели лястовици.
Всеки ден срещам безброй примери за злоупотреба с власт в училище, а и у дома. На нас хората ни се случват ужасни неща, преживяваме загуби, болка, страх, понякога полудяваме. И всеки ден с колегите психотерапевти се опитваме да удържаме целостта на психичното у човека, давайки му пространство в което да се разпадане и подкрепа да се събере наново.
Децата изпитват пълния спектър от чувства и да ги караме да отцепват “негативните”, “неприемливите”, “неприличните” такива е сигурна бомба със закъснител.
Спешно трябва да се помисли за осигуряване на сигурно времепространство, в което да имат възможност да изразят “неприемливото” в себе си! Като арт ателиета, ателиета по актьорско и сценично майсторство, групови терапевтични пространства, креативно писане, свободни танци…Изкуството във всичките му форми дава възможност да се сублимират (трансформират) мъчителните преживявания, в нещо стойностно без да се потискат и изтласкват.
Усилването на любовта в детето, за да надделее над завистта и омразата не се постига през дидактиката, случва се с бавно, търпеливо, нежно и грижовно “заразяване” с нашата любов – към тях, към познанието, към изкуството, към живота въобще!