Дискусионна среща за родители на тийнейджъри
Група за самопознание и психодрама
7 неща, които тийнейджърите отчаяно искат възрастните да разберат
Детето-бог
Психодрама група за тийнейджъри – творчески начин за справяне с емоциите
Детето и тялото в него
Онлайн терапия
Ръководство по схема терапия за пациенти- част II
Ръководство по схема терапия за пациенти – част I
Синдром на дефицит на внимание и хиперактивност ADD / ADHD

Ръководство по схема терапия за пациенти- част II

A Client’s Guide to Schema Therapy
David C. Bricker, Ph.D. and Jeffrey E. Young, Ph.D.
Schema Therapy Institute

Как функционират схемите

Съществуват две основни схема операции- схема лечение и схема самоподдържане. Всички мисли, поведения и чувства биха могли да се разглеждат, като част от тези две операции в зависимост от това дали поддържат схемата или я лекуват.
Схема поддържането се отнася до рутинен процес, чрез който схемите функционират и се самоподдържат. Това става възможно с помоща на когнитивните изкривявания, защитните механизми и моделите за справяне на схемите.
Когнитивните изкривявания заемат централна част от когнитивно поведенческата терапия.Това са негативни интерпретации и прогнози на различни житейски ситуации. Схемата ще подчертае или усили иформацията, която я потвърждава и ще омаловажи или отрече информацията, която и противоречи. Например, нездравите поведенчески модели ще поддържат съществуването на схемата. Някой, който е бил насилван, като дете и е развил схема Недоверие/ Насилие, може да търси подобни връзки изпълнени с насилие в живота си и да остава в тях, подкрепяйки схемата си с непрекъснат поток от доказателства.
За по- ясното разбиране функционирането на схемите, трябва да дефинираме три стила на справяне на схемите:
1. Схема отстъпване (предаване);
2. Схема избягване;
3. Схема свръхкомпенсиране;
Посредством тези три стила схемите упражняват своето влияние върху нашето поведение и се борят за своето оцеляване.
Схема отстъпването се отнася до начините по които хората пасивно се предават на схемата. Те приемат схемата, като истина и след това действат по начини, които я потвърждават. Например, млад мъж със схема Изоставяне/ Несигурност, може да избира партньори неспособни да създават дълготрайни връзки. Впоследствие той може да реагира и на най- малките сигнали за раздяла, (например оставане за кратко време без партньора) по свръхмерен начин и да изпитва силни негативни емоции. Въпреки емоционалната болка в ситуацията, той може да остане пасивен във връзката, защото не знае друг възможен начин за свързване с жените.
Схема избягване се отнася до начините по които хората избягват да активират своите схеми, тъй като това е свързано със силни негативни емоции. Хората развиват начини на реагиране с помоща на които избягват зацепването на схемата, а от там и контакта с травмата и болката.
Има три типа схема избягване:
– Когнитивен;
– Емоционален;
– Поведенчески;
Когнитивно избягване има, тогава когато хората се опитват да не мислят за разстройващи ги събития и случки. Това може да е съзнателен процес или автоматичен (полусъзнателен/несъзнателен). Хората съзнателно избират да не се фокусират върху някои аспекти от тяхната личност или събития, които намират за разстройващи. Несъзнателното когнитивно избягване помага на хората да прекъснат достъпа до информация, която може да се окаже твърде болезнена за конфронтиране. Често се случва да се забравят определени негативни или болезнени събития. Деца, които са били сексуално малтретирани, често забравят спомена напълно.
Емоционалното или афективно избягване се отнася до това, автоматично или съзнателно да блокираме болезнените емоции. Често, когато хората преживяват силни травмиращи емоции те се вцепеняват за да минимизира болката. Някои злоупотребяват с алкохол или дрога за да притъпят емоциите генерирани от схемите.
При поведенческото избягване, хората реагират по начини, чрез които избягват ситуации отключващи схемите им, като така отбягват и психологическата болка. Например, жена със схема Провал може да избягва поемането на нови сложни задачи, за които има нужните умения да се справи. Избягвайки ситуациите с предизвикателства и трудности, тя избягва евентуална силна тревожност, която схемата и може да провокира.

Третият процес е схема свръхкомпенсиране. Хората действат по начин, който изглежда обратен на това, което схемата предполага с оглед да се избегне нейното задействане. На пръв поглед изглежда, че свръхкомпенсиращите имат здраво поведение, като отстояват себе си. Но когато преминат границата, те си създават повече проблеми, което самоподдържа схемата. Например млад мъж със схема Несъвършенство може да свръхкомпенсира, като се представя за перфектен и се държи критично към останалите. Това от своя страна предполага и останалите да се държат критично спрямо него, което пък затвърждава  убеждението му от схемата, че е дефектен.

Работа с Модове

При работа с пациенти използвайки схема терапия, една от най- важните иновации е мод концепцията. За нашите цели ще дефинираме мода, като набор от схеми или схема операции, които са активни за човека в настоящия момент. Може да си представим мода, като настроение или състояние в което се намираме временно. Повечето хора си обясняват идеята за модовете с това, че всички ние притежаваме различни страни от самите нас, като постоянно влизаме от една в друга.

Терапевтичен процес- промяна на схемите

В схема терапията целта е да се задвижим от процеса на схема самоподдържане към процеса на схема лечение. Като се отслабят ранните неадаптивни схеми и модели за справяне, колкото е възможно повече и се изгради здравата страна на личността. Формираната терапевтична връзка между терапевта и здравата част на пациента работи срещу схемите.

Първа стъпка е да се направи пълна оценка на клиента. Целта на оценката е да се идентифицират схемите и моделите за справяне, които са най- важния психологически грим на пациента. Терапевта обикновено, първо търси информация за последните събития или обстоятелства в живота на клиента, които са го накарали да потърси терапевтична помощ. Впоследствие терапевта дискутира историята на клиента и неговия живот, като търси определени тенденции и особености, които биха могли да са свързани със схемите. Друг използван метод за оценка на схемите е Young Schema Questionnaire (Схема въпросник на Джефри Янг), който клиентът попълва, определяйки много от мислите, чувствата и поведенията свързани с различните схеми.
Използват се също и различни представни техники, които терапевтът използва за оценка на схемите. Подобна специфична техника включва да помолим клиента да затвори очи и да си представи себе си, като дете заедно с родителите си. Често изплувалите представи и картини биха ни отвели до основните схеми.
Джон е 28 годишен мениджър с основна схема Недоверие/ Насилие. Отива на терапия поради силни пристъпи на тревожност по време на работа, през които става свръх подозрителен и се сърди на колегите си. Когато е помолен да си представи себе си със семейството си, той има две различни представи. В първата той вижда себе си тормозен от по- големия си брат, а във втората баща му, който е алкохолик прибиращ се в къщи и биещ майка му, докато той е примирал от страх.
Има много техники, които терапевта би могъл да използва за да помогне на своите клиенти да отслабят своите схеми. Тези техники могат да се групират в четири категории: емотивни, интерперсонални, когнитивни и поведенчески.
Емотивните техники окуражават клиентите да преживяват и изразяват емоционалния аспект на техния проблем. Един от начините, това да стане е когато клиента си затвори очите и си представи, че говори с човека към който емоцията е адресирана. След това човекът се насърчава да изрази емоциите колкото е възможно по- пълно в представния диалог. Жена, чиято основна схема е Емоционална депривация,  получи възможност да изрази гнева си към своите родители, че не са били до нея емоционално, когато е имала нужда. Всеки път при изразяването на тези чувства, тя се отдалечаваше от схемата си. Получи възможност да види, че родителите и са имали техните собствени проблеми, което им е пречело да бъдат подкрепящи и обгрижващи, и това че тя не е обречена на това лишение за цял живот.
Съществуват много варианти на горната техника. Клиента може да влезе в ролята на другия човек от диалога, като си представи какви биха били неговите чувства. Или да напише писмо на другия човек, което е без намерение да се изпраща, така че да могат да се изразят емоциите  без задръжки.
Работата с модовете е безценна, що се отнася до емотивна техника. Клиентът може да чувства бегло чувство на тъга, което му е трудно да изясни. Но поглеждайки през модовете с терапевта, той може да свърже това чувство с мод и да го назове „Незначителен”. В терапевтичния разговор от гледна точка на мода, много чувства биха могли да излязат, с които да се работи. В този случай клиентът би могъл да се докосне не само до тъгата, но също и до гнева свързан с това да бъдеш пренебрегван.
Интерперсоналните техники акцентират върху отношенията на клиента с другите хора, така че да стане ясна ролята на схемата. Един от начините е да се съсредоточим върху връзката клиент- терапевт. Често клиентите със схема Подчинение, правят всичко което терапевтът им каже, дори ако някои от задачите им се сторят неприемливи. След това, може да са обидени или разсърдени, но без да го изразяват директно. Тези повтарящи се модели на недоволство и индиректно изразяване на обидата, биха могли да бъдат изследвани за да може клиентът да ги разпознава. Това от своя страна може да доведе до полезно изследване на други случаи в които клиентът не е съгласен с другите и по- късно негодува срещу това и как той би могъл по- добре да се справя с тези ситуации.
Друг тип интерперсонална техника е включването на партньора (съпруг/а) на клиента в терапията. Мъж със схема Саможертва би могъл да се свърже с жена, която не се съобразява с него и неговите желания. Терапевта включва съпругата с цел да помогне и на двамата да изследват особеностите във връзката си и да променят начина по който общуват.
Когнитивните техники са тези посредством, които се конфронтират схема- генерираните когнитивни изкривявания. В краткосрочната когнитивна терапия, се идентифицират дисфункционалните мисли след което се обсъждат, както доказателствата ЗА, така и доказателствата ПРОТИВ тях. Дисфункционалните автоматични мисли  в последствие се заменят с нови алтернативни вярвания и мисли. Тези техники помагат на клиента да види ситуациите по алтернативен и различен начин.
Първата стъпка при когнитивния подход за работа със схемите е да изследваме доказателствата ЗА и ПРОТИВ специфичната схема, която се изследва. Това включва поглед върху живота на клиента и неговия опит, вземайки предвид всички доказателства, които подкрепят или опровергават схемата. Доказателствата се обсъждат за да се види, дали всъщност подкрепят схемата. Обикновено доказателствата се оказват грешни и реално не подкрепят схемата.
Например млад мъж със схема Емоционална депривация, на молбата да даде доказателства, че неговите потребности никога няма да са от удовлетворени, той разказва за случки с предишни приятелки, които не са отговаряли и не са се съобразявали с нуждите му. При по- внимателен анализ на връзките му, той откри, че като част от процеса на схема предаването, той избира жени, които не са емоционално даващи. Това разбиране му вдъхна оптимизъм за идеята, че ако започне да избира партньорките си по различен начин, то е възможно той да се чувства удовлетворен и нуждите му да са посрещнати.
Друга когнитивна техника е структурирания диалог между клиент и терапевт. Първо клиента взема страната на схемата, а терапевта представя по-градивна позиция. След това двете страни се сменят, давайки на клиента възможност да вербализира алтернативна гледна точка.
След няколко подобни дискусии клиента и терапевта заедно, изработват флашкарти за клиента, които съдържат конкретни и ясни обобщения на доказателствата против схемата.
Обикновено на флашкарта за клиент със схема Несъвършенство/ Срам пише: „Зная, че чувствам, че има нещо сбъркано в мен, но здравата ми страна знае че аз съм ОК. Има няколко човека, които ме познават много добре и са с мен от дълго време. Аз зная, че мога да поддържам приятелства с много хора, които намирам за интересни.”
Клиента държи флашкартата на удобно място, за да е на разположение за четене, когато е на път да възникне подобен проблем. С постоянна практика на тези и други когнитивни техники, убежденията в схемата постепенно отслабват.
Поведенческите техники се състоят в това да научим клиентите на по- добри социални и комуникативни умения. Например, жена със схема Подчинение вярва, че заслужава повишение в работата, но не знае как да попита за това. Една от техниките, които би използвал нейният терапевт е ролевата игра- как да говори с нейния супервайзор. Първо, терапевта влиза в ролята на клиента, а клиента в ролята на супревайзора. Това позволява на терапевта да демонстрира, как би било уместно да се обърне към него с подобно питане. След това клиента получава възможност да опита новото поведение и да получи насоки от терапевта преди промяната на поведението в реална ситуация.
Като обобщение, схема терапията може да помогне на хората да разберат и променят дълготрайни устойчиви тенденции в живота си. Терапията се състои в идентифициране на ранните злеадаптивни схеми, стиловете за справяне, модовете и систематичното им конфронтиране и предизвикване.

 

Did you like this? Share it:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

* Copy This Password *

* Type Or Paste Password Here *