“Всеки ден е затвор, заклещен в това променящо се тяло, повтарящ се един и същ ден отново и отново. Целият ми живот е съставен от неща които трябва да правя, а не които искам да правя. Тестове, изпити, задачи, книги, проекти – прекарвам целия ден с хора с които съм принуден да бъда: тийнейджъри, които са объркани също като мен.”
“Понякога се чувствам наранен в училище – от учителите, отговорниците, но в повечето пъти от другите ученици. Не ти казвам това, защото се срамувам, да се чувствам уязвим и наранен. Не искам да знаеш, колко наранен се чувствам през цялото време.”
“Целият ми живот се е превърнал в “Не искам да…”Не искам да се събуждам. Не искам да си лягам. Не искам да ходя на училище. Не искам да…Не искам… Не искам.”
“Понякога се крия в стаята си и гледам Нетфликс, Ютюб и безумни видеа до безкрай, отново и отново, защото не мога да понеса да бъда със собствените си мисли. Разсейвам се от себе си. Звучи ли лудо?”
“И, да, зная че стаята ми е хаос. Така си я харесвам: изглежда по начина, по който се чувствам отвътре. И моля те не ме питай, какво не е наред, защото аз не знам. Не зная откъде идват тези чувства.“Зная, че си ми бясна. Не те виня. Спрях да говоря с теб. Понякога ти казвам гадни неща, ужасни неща. Обвинявам те, проклинам те, отблъсквам те. Понякога чупя неща, защото се чувствам счупен отвътре.”
“Не винаги е било така. Когато си видя старите снимки от началното училище, виждам малко дете, щастливо през цялото време. Малко дете което обича да танцува и пее, което обича да се прави на забавно, което не се интересува, какво другите си мислят.“
“Не мога да се сетя едно нещо, което да искам да правя – освен да спя. Това е единственото време, в което не съм под стрес, единственото време в което не се тревожа, единственото време през което не съм разстроен.”
“Чувствам, че това малко дете е мъртво.”
“Сега ще ти кажа нещо, което е много трудно за казване. Моля те слушай, защото наистина го мисля: Не се отказвай от мен. Не ме намразвай. Имам нужда ти да си по-силна от мен. Нуждая се от теб като родител, дори да казвам, че не искам такъв. Имам нужда да бъдеш по-търпелива от мен, по-разбираща, по-приемаща. Дори когато ти крещя, дори когато ти казвам, че те мразя. Аз все още имам нужда да ме обичаш.”
“Ако можех да ти кажа, как да ми помогнеш, бих ти казал това:
1. Дай ми пространство – Не влизай в стаята ми, не ме притискай, или изисквай от мен. Нямам никакви отговори. Когато ме притискаш или ми крещиш, се чувствам още по-зле. Имам нужда да бъда сам. Имам нужда от пространство.
2. Не ми крещи – Шумът в главата ми е толкова силен понякога, че едва си чувам мислите. Не мога да издържам. Когато ми крещиш, се чувствам още по-зле за самия мен. Чувствам се необичан. Чувствам се сякаш съм най-голямото ти разочарование.
3. Не ми взимай електронните устройства – Не мога да си оставя телефона; опитвам, но не мога. Знам че поглъща цялото ми време, но не мога да се спра. Имам нужда от помощта ти. Имам нужда да поставиш ограничения на устройствата. Моля те. Ще се бунтувам, но от това имам нужда. Не се опитвай да се договаряш с мен: просто го направи.
4. Заведи ме на спокойно място – Казвам, че не искам да правя нищо с теб. Но ако ме заведеш на някое спокойно и тихо място, някъде да се разхождаме заедно без да спорим, някъде където да усещам слънцето и чувам вятъра в клоните на дърветата, някъде където мога да дишам и забравя за всичко, което ме тревожи, мисля че ще ми хареса. Дори да не си говорим, ще се чувствам комфортно.
5. Спри да ме глезиш – спри да ми даваш всичко, което искам. Колкото повече ми даваш, повече те презирам. Искам да заслужавам нещата. Това ми помага да се чувствам възрастен. Искам да се науча как да пестя пари, как да харча, как да споделям пари.И никога няма да се науча, ако продължаваш да ми ги даваш. Мразя да бъда зависим от теб; така че моля те помогни ми да бъда независим.
6. Намери ми някой с който мога да говоря – Имам нужда да се възхищавам на някой, различен от теб. Имам нужда от това да харесвам друг възрастен, някой на който искам да приличам, някой който вярва в мен, който ме побутва и ме разбира. Ментор, консултант, терапевт… някой който може да ми даде надежда, когато имам много малко за себе си.
7. Казвай ми че ме обичаш – Преструвам се, че не ми пука. Но наистина имам нужда да чуя тези думи от теб “Обичам те.” Защото точно сега, аз не обичам себе си. Въпреки, че правя живота ти ад, аз имам нужда да се чувствам обичан. Особено от теб. Предполагам, че е това. Знам, че да си родител е наистина трудно. Понякога се чудиш защо си го направила. Но аз ще бъда по-добре. Обещавам. Ще порасна и ще се наслаждаваме един на друг отново. Но до тогава, разбери че те ценя. Може да не го показвам, но все още те обичам.”
Източник :
Превод: Десислава Иванова