Категоричност, амбивалентност и вътрешни конфликти в родителството
Напоследък все по-често в работата си срещам родители, за които категоричността с децата се оказва трудно място.
Не защото не искат да поставят граници.
И не защото не знаят как трябва.
В такива моменти детето срещу нас често активира много по-стари отношения.
Преживявания, които не принадлежат на настоящето, но се връщат точно когато трябва да кажем ‘не’.
И тогава категоричността се оказва място на конфликт —
между различни вътрешни части,
между обич и страх,
между желание да защитим
и страх да не изгубим, да не разрушим връзката.
В хода на тази работа постепенно се оформи идеята за групово пространство, в което тези вътрешни движения могат да бъдат изследвани и преживени чрез психодрама, без инструкции и без готови решения.
Не като обучение за „правилен родител“.
А като възможност за среща с онези вътрешни образи —
на родител, дете, граница, авторитет —
които неусетно влияят на начина, по който сме с децата си днес.
Групата е подходяща за родители, които усещат, че зад трудността с границите има нещо лично, дълбоко и все още неосъзнато, и които са готови да го изследват в защитено групово пространство.
Защото понякога категоричността не се учи —
тя се освобождава.
Въпроси, които оставяме отворени:
– Какво във вас иска да постави граница и какво едновременно се опитва да я отмени?
– Какво се губи и какво се запазва, когато границата бъде поставена?
За записване и информация, моля попълнете формуляра.